Котва за надуваема лодка: коя, колко тежка и как се прибира

Котва за надуваема лодка се избира по друга логика, отколкото котвата на твърд корпус. Няма носова ролка, няма шпил, няма място за тежка верига, а всичко, което се качва на борда, минава на сантиметри от надуваемия балон. Затова тук печели не най-тежката, а най-компактната котва, която държи на конкретното дъно, прибира се в торба и не оставя драскотини по PVC-то или хипалона.

Защо малката котва е отделен казус

Надуваемата лодка, каякът и SUP-ът имат ниско тегло и голяма площ, изложена на вятъра спрямо водоизместването. Това означава две неща. Първо, съдът се отнася бързо и дърпа котвеното въже рязко, на тласъци, вместо плавно. Второ, липсва инерцията, която при по-тежка лодка помага на котвата да се зарови. Компенсира се не с тегло, а с повече дължина на въжето и с къс утежнител непосредствено над котвата, който сваля ъгъла на дърпане почти хоризонтално.

Другото специфично ограничение е корпусът. Остър връх на лапа, ръждясала халка или завито краче на сгъваема котва режат тъканта много по-лесно, отколкото изглежда. Всяка схема на прибиране започва от въпроса къде точно ще легне желязото.

Четирите типа, които реално се ползват в малки размери

Сгъваема котва (котка)

Четири лапи, които се прибират към вретеното и се заключват с пръстен. Това е класическата котва за каяк и за малка надуваема лодка — сгъната заема колкото голям термос и влиза в сухата торба. Държи отлично там, където има за какво да се закачи: камъни, корени, скални первази, стари бетонни блокове, пристанищни дъна с едър чакъл. На чист пясък и на мека тиня е слаба — лапите не се заравят, а се влачат.

Обратната страна на добрата хватка е, че котката често засяда. Затова почти никога не се спуска без въже за изваждане (риплайн), вързано за темето на вретеното.

Гъба

Масивна полусфера, обикновено с винилово покритие. Не се зарива, а се засмуква в мек слой и държи с триене и вакуум. Работи на тиня и мек мътен пясък в спокойна вода — риболов на язовир, кратко стоене в закътан залив, маркиране на позиция. На течение и на вятър не е котва за разчитане. Голямото ѝ предимство за надуваеми съдове е, че няма нито един остър ръб — винилованата гъба е най-безобидният предмет, който може да се извади на борда на SUP.

Брус (тип нокът)

Една широка извита лапа. Зарива се бързо, почти винаги ляга в правилната позиция от първи опит и прощава грешки при спускане. На пясък и дребен чакъл държи предвидимо, на смесено дъно също се справя. Недостатъкът ѝ за надуваема лодка е формата — не се сгъва и заема обем. Разумна е за лодки с твърдо дъно и транец, където има къде да се закрепи отпред или в кофа.

Чадър и плоска лапа (тип Данфорт)

Две широки плоскости на шарнир, които се разтварят под ъгъл и се зариват дълбоко. Дават най-добро съотношение между тегло и държаща сила на пясък и твърда тиня, а в сгънато положение са плоски и се носят лесно. Слабото им място е камъкът, при който лапите само скърцат отгоре, и водораслите, където ъгълът на разтваряне се запушва и котвата изобщо не стига до дъното.

Таблица: котва ↔ дъно

Дъно	Сгъваема котка	Гъба	Брус (нокът)	Чадър / плоска лапа
Пясък	слабо	умерено	много добро	много добро
Чакъл и дребен камък	добро	слабо	добро	умерено
Едър камък и скала	много добро	слабо	умерено	слабо
Мека тиня	слабо	добро	умерено	добро
Водорасли и трева	умерено	слабо	умерено	слабо
Корени, клони, потънали предмети	много добро	слабо	слабо	слабо

Практиката при повечето хора, които карат по различни водоеми, е да държат два типа на борда: сгъваема за каменисто и плоска лапа или гъба за меко дъно. Двете заедно тежат по-малко от една „универсална“, която не върши работа и на двете места.

Как се подбира теглото

Производителят на всяка котва дава ориентир за дължина на съда — започва се оттам, от маркировката и каталожните данни на конкретното изделие, а не от общи формули. Над този ориентир теглото се качва с едно стъпало при всяко от следните условия:

• лодката е с висок борд, конзола или бимини тента — голяма площ срещу вятъра;
• стои се на открито, не в затворен залив;
• има течение или редовен следобеден вятър;
• дъното е меко и котвата разчита на зариване, не на закачане;
• стои се дълго или се спи на котва.

За котва за SUP и за каяк логиката е обратна — там горната граница е колко тегло се мести без да загуби човек равновесие при вадене. Затова при тези съдове се предпочита малка сгъваема котва и се компенсира с повече въже, а не с килограми. Ако вятърът е такъв, че малката котва не държи, правилното решение е да се прибере на брега, не да се качва желязо на дъска.

Асортиментът от малки котви за лодки и каяци дава представа какви типове и размери изобщо се предлагат, преди да се фиксира размер.

Котвено въже и утежнител

Общоприетата практика е дължината на спуснатото въже да е няколко пъти дълбочината, измерена от точката на закрепване до дъното, плюс запас за прилив и вълна. При кратко дневно стоене в спокойна вода се работи с около пет пъти дълбочината; при вятър, вълна или нощуване съотношението се вдига към седем пъти и нагоре. Колкото по-плитко е, толкова по-голям е запасът в проценти — на два метра дълбочина десет метра въже не са излишество.

• Къс отрязък верига между котвата и въжето — обикновено от порядъка на метър при малките съдове. Той прави ъгъла на дърпане хоризонтален и поема триенето в дъното.
• Защита за веригата — найлонов шлаух или платнен ръкав около нея. Това е най-евтиният начин да не се среже балонът при прибиране.
• Въже с еластичност — найлоново усукано или плетено, което поема рязкото дърпане. Тънките неразтегливи въжета предават всеки тласък директно към котвата и ѝ помагат да се отскубне.
• Око или шегел на долния край, не произволен възел, който се затяга до невъзможност след натоварване.

На каяк въжето не се връзва за произволен D-ринг отпред. Използва се anchor trolley — шейна по борда, с която точката на закрепване се мести към носа или кърмата. Така лодката застава по вятъра, вместо да бъде обърната странично.

Прибиране, без да се нарани балонът

1. Лодката се извежда над котвата, въжето се прибира вертикално. Не се дърпа под ъгъл — така само се отваря дупка в дъното и се хаби сила.
2. Когато котвата се отдели, се изчаква няколко секунди на място, за да се отмие калта от лапите във водата.
3. Котвата се вади над транеца или над твърда част от палубата, никога не се провлачва странично през тубата.
4. Прибира се директно в торба за котва или в пластмасова кофа. Кофата има и второ предимство — мократа верига не мокри багажа.
5. Сгъваемата котва се заключва с пръстена веднага, преди да е легнала на дъното на лодката. Разтворените лапи се закачат за всичко.
6. След солена вода котвата и веригата се промиват с прясна. Поцинкованото покритие се изяжда първо по заварките и по шарнирите.

Буй за изваждане

Котката засяда рано или късно. Решението е риплайн — тънко въже, вързано за темето на вретеното (там, където е халката или отворът в горния край), прекарано свободно покрай котвеното въже. При засядане се дърпа риплайнът и котвата излиза наобратно, по посоката, от която се е закачила.

Другият вариант е същото въже да излиза на повърхността с малък буй. Той има три функции: маркира позицията на котвата за другите съдове, дава готова точка за изваждане и позволява котвата да бъде оставена на място, ако трябва бързо да се освободи лодката — връзва се къс поплавък и се пуска, вместо да се реже. На борда винаги има и нож с тъп връх, достъпен с една ръка. При сгъваема котва, която е заседнала на камък при течение, това е последната линия на безопасност.

Буят, веригата, шегелите и самите котви са взаимно свързани части от една сглобка — ако някоя от тях е подбрана на око, слабото звено се проявява точно когато вятърът се обърне. Преглед на наличните типове котви заедно с присъединителните елементи спестява втория курс до магазина.