Жълти швартови шамандури в пристанище, лодки и кей на заден план

Видове шамандури и как се избира подходящата са два въпроса, които се решават заедно: първо се определя функцията — маркировъчна, швартова или сигнална — и чак след това размерът, закотвянето и видимостта. Шамандура, която обозначава фарватер, и шамандура, на която стои лодка от десетина метра, нямат нищо общо нито по конструкция, нито по изисквания, въпреки че и двете плават на повърхността и се държат на верига.

Трите групи шамандури и за какво служат

Делението не е формално. То определя материала, оразмеряването и това дали поставянето изобщо зависи от вас.

Маркировъчни (навигационни) шамандури

Носят информация за плавателния път. Формата, цветът и топ-знакът им са стандартизирани по системата на IALA, а България, както цялата европейска част, попада в регион A:

  • Странични (латерални) знаци — при влизане откъм морето лявата страна на фарватера се маркира с червено, цилиндрична форма и червена светлина, дясната — със зелено, конична форма и зелена светлина. В регион B цветовете са разменени, затова мнемониката „red right returning“ не важи за нашите води.
  • Кардинални знаци — черно и жълто, разпознават се по двойния конус отгоре: северен с върхове нагоре, южен с върхове надолу, източен основа до основа, западен връх до връх. Казват от коя страна на опасността е чистата вода.
  • Знак за изолирана опасност — черен с една или повече червени хоризонтални ленти, топ-знак две черни сфери. Поставя се върху самата опасност, около която водата е плавателна.
  • Знак за чиста вода — червени и бели вертикални ивици, топ-знак една червена сфера. Използва се за ос на фарватер и начало на подходен канал.
  • Специални знаци — изцяло жълти, с топ-знак жълт кръст. Маркират зони за къпане, подводни кабели и тръбопроводи, аквакултури, полигони.
  • Знак за ново препятствие — сини и жълти вертикални ивици. Поставя се при прясно възникнала опасност, докато тя влезе в картите.

Навигационен знак не се поставя по усмотрение на собственика. Позицията и характеристиката на светлината се съгласуват с хидрографската служба и влизат в официалните карти и известията до мореплавателите. Самоволно поставена „червена шамандура“ подвежда чужд съд и носи отговорност.

Швартови шамандури

Задачата им е една — да държат на повърхността горния край на постоянна закотвена сглобка, за която съдът се връзва. Тук цветови код по IALA няма; обичайно са бели, жълти или оранжеви, често с номер на мястото. Оразмеряват се по теглото на окачената под тях екипировка, а не по дължината на лодката. Конструктивно се различават по това как се поема натоварването: при по-големите моделите минава стоманен прът през цялото тяло, с ухо отгоре и отдолу, така че веригата да не къса корпуса.

Сигнални и обозначителни шамандури

Най-разнородната група: водолазни знаци, маркери на риболовни съоръжения и мрежи, трасета за плуване и гребане, ограждане на работни зони, обозначаване на потънала техника при спасителни работи. Повечето са надуваеми или пенопълнени, с ярък цвят и без изискване за светлина, защото работят през деня и в ограничен периметър.

Екипаж на работен катер обслужва сигнална шамандура в открити води
Обслужването отдолу определя избора повече от самото тяло: веригата, вирбелът и закотвянето се вадят и проверяват периодично.

Как се избира размерът: подемна сила, а не дължина на лодката

Вендорските таблици „шамандура за лодка 8–10 м“ са удобни, но подвеждащи. Физически шамандурата държи две неща: теглото на висящата под нея екипировка (веригата от шамандурата до дъното, вирбелът, шегелите, въжето за захващане) и запас, който да не позволи на тялото да потъне при вълнение или при обрастване. Дължината на съда влияе косвено — през по-тежкото долно съоръжение, което ѝ се полага.

Две неща, които се пропускат най-често:

  • Обявената носимоспособност не е работната. Част от производителите дават подемната сила при напълно потопено тяло. Използваемата в експлоатация е значително по-малка, тъй като шамандурата трябва да остане с надводна част. Ако производителят маркира работно ниво върху тялото, то е ориентирът, не каталожното число.
  • Обрастването добавя тегло. В края на сезона веригата и долната част на тялото носят осезаемо повече, отколкото в деня на поставянето. Запасът се предвижда за това състояние, не за първия ден.

Не приемайте стойност по памет или по аналогия с друго място. Носимоспособността е върху маркировката на изделието и в данните на производителя; при швартово съоръжение, на което остава съд без надзор, това е числото, което се проверява.

Закотвяне: какво държи шамандурата на място

Шамандурата е само видимият край. Под нея стои сглобка, в която всеки елемент има по-дълъг или по-къс живот:

  1. Дънна тежест или котва — бетонен блок, гриб или специализирана котва според дъното. Пясък, тиня, камък и скала държат различно.
  2. Долна верига — по-едър калибър, лежи по дъното и поема износването от влаченето.
  3. Вирбел — развива натрупаното усукване от въртенето на съда около мястото. Без него веригата се самозаплита и звената работят на огъване.
  4. Горна верига и шегели — свързват към ухото на шамандурата; шегелите се осигуряват срещу саморазвиване.
  5. Въже за захващане — синтетично, с око, достига до палубата и се сменя най-често от всичко останало.

Дължината на веригата се съобразява с дълбочината при най-висока вода и с амплитудата на прилива и нагона, за да не се опъне сглобката вертикално. Тела, вериги, вирбели и шегели за такава сглобка се намират в категорията буйове и шамандури, заедно с принадлежностите към тях.

Видимост, цвят и осветление

Видимостта е критерий за избор, а не козметика. Три неща я определят: надводната височина на тялото, контрастът спрямо фона и наличието на светлина или рефлектор. Оранжевото и жълтото се откриват добре на сиво море и при мъгла; бялото се губи в пяна и отблясък. Ако мястото се ползва и по тъмно, тялото трябва да е подготвено за монтаж на фенер — допълване впоследствие рядко излиза добре.

При навигационните знаци характеристиката на светлината (цвят и ритъм на проблясване) е част от значението на знака и не се избира свободно — тя следва схемата на IALA и съгласуването с хидрографската служба.

Материал и конструкция

На практика се срещат три изпълнения:

  • Ротационно формован полиетилен, пълен с пяна — не се спада при пробив, понася удари от корпус и кей. Предпочитан за постоянни швартови места.
  • Надуваеми тела от PVC или полиуретан — леки, прибират се, удобни за сезонни трасета и временно обозначаване. Уязвими на остри ръбове и на UV при целогодишен престой.
  • Твърда пяна с покритие — компромис между двете, със сравнително добра устойчивост на удар.

Металните части се избират според средата: в солена вода поцинковано и неръждаемо не живеят еднакво, а смесването на различни метали в една сглобка ускорява корозията по контактите.

Видове шамандури в сравнителна таблица

Тип Основна задача Цвят и форма Водещ критерий при избор
Маркировъчна (навигационна) Обозначава фарватер и опасности По схемата на IALA, регион A Съответствие на знака и съгласуване
Швартова Държи постоянна закотвена сглобка Бяла, жълта или оранжева Подемна сила спрямо окачената екипировка
Сигнална / обозначителна Огражда зона или маркира съоръжение Ярка, често надуваема Видимост и лекота на поставяне

Проверка преди поръчка

  1. Каква е функцията — и ако е навигационна, кой съгласува позицията.
  2. Какво тегло ще виси под тялото, включително обрастването в края на сезона.
  3. Каква е дълбочината при най-висока вода и колко верига изисква тя.
  4. Има ли ухо за преминаващ прът, или натоварването се поема само от повърхността на тялото.
  5. Ще се ползва ли по тъмно и може ли да се монтира светлина.
  6. Съвместими ли са металните части помежду си и със средата.

Отговорите на тези шест въпроса определят типа и размера по-точно от всяка таблица по дължина на лодката, а съпътстващите елементи — вериги, вирбели, шегели и въжета — се подбират в същия раздел с буйове и шамандури, за да не се окаже най-слабото звено някъде по средата на сглобката.

Продължете да четете

Може да харесате още...