Два офроуд автомобила на кален горски път при изтегляне с въже

Въже за теглене на кола не е един продукт, а три различни изделия с различно поведение под товар: статичен колан за теглене, кинетично въже и стоманено въже. Смесването им е най-честата грешка на пътя. Статичен колан, използван за изтегляне на затънал автомобил, откъсва точката за теглене вместо да освободи колата; кинетично въже при обикновено теглене по асфалт прави колоната неуправляема. Изборът тръгва от два въпроса — колата ще се тегли ли, или ще се изтегля, и каква е масата ѝ спрямо маркировката на изделието.

Теглене и изтегляне са различни задачи

Тегленето е равномерно движение на подвижен автомобил по твърда настилка — повреден двигател, изпразнен акумулатор, скъсан ремък. Съпротивлението е предвидимо и близко до съпротивлението при търкаляне. Тук се иска контрол и постоянна дължина на връзката, не сила.

Изтеглянето е еднократно освобождаване на автомобил, затънал в кал, пясък, сняг или ров. Съпротивлението е многократно по-голямо и не се знае предварително — колелата са вкопани, а шасито често ляга на терена. Тук се иска енергия, подадена плавно, и изделие, което поема удара вместо металните части.

Оттам идва и разделението в оборудването. Колан и кинетично въже изглеждат сходно в багажника, но са проектирани за противоположни неща.

Трите типа въже за теглене на кола

Тип Поведение под товар За какво е Къде е грешка
Статичен колан за теглене (полиестерна лента, уши в двата края) Почти не се разтяга — предава силата директно Теглене на подвижна кола по път, контролирано дърпане с лебедка на място Рязко дърпане на затънала кола — ударът отива изцяло в точките за закачане
Кинетично въже (найлон, плетена конструкция) Разтяга се значително и връща натрупаната енергия Офроуд изтегляне на затънал автомобил от кал, пясък, сняг Теглене по асфалт — връзката „диша“, разстоянието се мени, спирането е непредвидимо
Стоманено въже Практически без разтягане, не прощава удар Лебедки, стационарно изтегляне, фиксирани схеми Теглене между две коли в движение — няма буфер, а скъсването е опасно

Найлонът на кинетичното въже е избран точно заради еластичността си — полиестерът на статичния колан почти не се разтяга и затова е неподходящ за рязко изтегляне. Това е същото разделение, което важи и при другите текстилни изделия: материалът определя приложението, не цветът или дебелината.

Лек автомобил, теглен от пикап по банкета на междуградски път
При теглене по път връзката остава опъната през цялото време — провисването и последващото дръпване са това, което чупи точките за закачане.

Как се чете маркировката спрямо масата на колата

На етикета на колан или кинетично въже обикновено стои якост на скъсване (MBS, minimum breaking strength) — силата, при която изделието се скъсва, а не силата, с която може да се работи. Това е различно от двете означения, които майсторите виждат по другите съоръжения:

  • WLL — работна товароподемност на подемно съоръжение (например текстилен сапан по EN 1492-1 и EN 1492-2 или шегел по EN 13889). Получава се от якостта на скъсване, разделена на коефициент на сигурност.
  • LC — допустима сила на укрепващ колан по EN 12195-2, предназначен да задържа товар върху платформа.
  • MBS — чиста якост на скъсване, без заложен запас.

Тези числа не са взаимозаменяеми. Укрепващ колан с LC върху етикета не е изделие за теглене, колкото и здрав да изглежда — той е конструиран да задържа, а не да поема динамичен удар.

За избор спрямо колата отправната точка е технически допустимата максимална маса от свидетелството за регистрация, не празното тегло. Производителите на въжета и колани дават препоръчан диапазон маси за всеки размер — той е на етикета или в каталожния лист и се следва буквално. Не си измисляйте коефициент: при затънал автомобил реалното съпротивление зависи от дълбочината, наклона и настилката и може да надхвърли многократно масата на колата. Изделие, оразмерено „на око“, или се къса, или — по-лошо — издържа и откъсва това, за което е закачено.

Другата крайност също е грешка. Прекалено якото кинетично въже се разтяга по-малко при същия товар, работи по-грубо и прехвърля удара върху автомобилите.

Къде се закача: точки за теглене, не броня

Точката за закачане носи целия товар и тя е по-честата причина за инциденти от самото въже.

  • Завинтваща се халка за теглене — завива се докрай в резбовата втулка на автомобила. Ако е спряла на половин ход, резбата поема товара само с няколко навивки.
  • Заводски точки за теглене или изтегляне по рамата. Обозначени са в ръководството на автомобила — не всяка видима скоба отдолу е такава.
  • Никога за бронята, лайстните, напречните носачи на радиатора или окачването. Тези елементи не са оразмерени за надлъжно дърпане.
  • Никога за теглича за ремарке със сфера. Сферата е натоварена на откъсване нагоре, не напред, и коланът може да се изхлузи от нея.

Шегел вместо кука

Отворената кука държи ухото на колана само докато има натоварване. При провисване ухото излиза, а при скъсване куката отлита като снаряд заедно с края на въжето. Изкованият шегел затваря контура с шплинт или болт и не изпуска ухото.

Шегелът се избира с маркирана товароподемност, съвместима с останалата сглобка, и се завива докрай, после се отпуска на четвърт оборот, за да не заяде под товар. Подробности за размерите и подходящите типове има в категорията оборудване за офроуд изтегляне.

Дължина на въже за теглене

Дължината не е въпрос на удобство — за движение по път тя е регламентирана. Българският Закон за движението по пътищата изисква при теглене с гъвкава връзка дължината да е между 4 и 6 метра, а самата връзка да е сигнализирана поне на две места с червен флаг. Разрешената максимална скорост при теглене е 40 km/h. Тегленето с гъвкава връзка по хлъзгав път е забранено, а по автомагистрала и скоростен път е допустимо само до най-близкия изход. Тегленият автомобил трябва да има изправни кормилна и спирачна уредба — иначе остава твърдата връзка или пътна помощ.

При офроуд изтегляне логиката е друга. Кинетичните въжета се предлагат по-дълги, за да има откъде да дойде разтягането, а работната техника включва умишлен провис между двата автомобила, преди изтеглящият да потегли плавно. Конкретната дължина и допустимият провис са част от указанията на производителя за съответния модел — те се четат, а не се подбират по усет.

  • Твърде късо кинетично въже работи почти статично и удря и двата автомобила.
  • Твърде дълго за път въже оставя колоната разтеглена и трудна за управление в завой.
  • Удължаване чрез свързване на два колана с възел е забранена практика — възелът сваля якостта и се затяга необратимо.

Безопасната зона около въжето

Опънатото въже съхранява енергия. При скъсване или при изваждане на точката за закачане тя се освобождава по оста на въжето, затова страничната позиция е единствената безопасна.

  1. Никой не стои между двата автомобила и никой не стои в продължението на връзката — нито отпред, нито отзад.
  2. Наблюдателите се отдръпват встрани на разстояние, по-голямо от дължината на въжето.
  3. Върху средата на връзката се поставя тежък демпфер (одеяло, специализирана възглавница). Той поема енергията и сваля изделието надолу, вместо да го остави да отскочи.
  4. Прозорците на двата автомобила се затварят.
  5. Връзката между двете коли се проверява визуално преди всяко потегляне — шегелът завит ли е, ухото цяло ли е, няма ли усукване.

След всяко натоварване изделието се оглежда по цялата дължина: срязани нишки, разнищени уши, втвърдени от кал участъци, следи от топлина. Текстилното въже се суши разпънато и на сянка — прибрано мокро и навито, то губи характеристики, а калта вътре в плетката работи като абразив при следващото разтягане. Изделие със срязани нишки в ухото или с нечетим етикет се бракува, а не се „пази за краен случай“.

Продължете да четете

Може да харесате още...