Терминал за стоманено въже: запресоване или монтаж на място

Изборът между терминал за стоманено въже за запресоване и терминал за монтаж на място се решава от два въпроса: има ли на разположение преса с матрица за точния диаметър и колко пъти ще се повтаря същата връзка. Запресованият накрайник дава повторяем резултат и остава неразглобяем — затова е стандартът за ванти, щагове и носещи конструкции. Терминалът за монтаж на място се сглобява с два гаечни ключа, върши работа там, където преса няма, и може да се отвори — но качеството на връзката зависи изцяло от човека, който я е направил.

Какво представлява всеки от двата

Терминалът за запресоване е тяло с цилиндрична шийка, в която въжето влиза до дъно. Шийката се деформира пластично между двете половини на матрица в хидравлична преса, металът обхваща въжето и връзката става неразглобяема. Тялото е различно за всеки диаметър въже — матрицата също.

Терминалът за монтаж на място (среща се и като винтов или безпресов) се състои от тяло, конус и резбова втулка. Външният слой телчета се разтваря около конуса, вътрешният остава по оста, втулката се завива и притиска целия сноп в тялото. Инструментът са два гаечни ключа и резачка за въже, а при повечето модели сглобката може да се отвори, за да се огледа въжето.

Терминал за стоманено въже за запресоване или за монтаж на място: сравнение

Терминал	Нужен инструмент	Повторяемост на резултата	Якост спрямо въжето	Възможност за демонтаж	Типично приложение
За запресоване	Хидравлична преса с матрица за точния размер и конструкция	Висока — резултатът се мери с шублер и се сравнява с таблицата на производителя	По данните на производителя за конкретния модел; стандартът за подемни сглобки работи с накрайници с коефициент на ефективност не по-малък от 0,9	Не — при грешка шийката се реже и се започва отначало	Ванти и щагове, носещи въжета, парапети в серия, въжени сглобки по мярка
За монтаж на място	Два гаечни ключа, резачка, шублер; без преса	Зависи от монтажника — от дълбочината на въжето, чистия срез и затягането	По данните на производителя за конкретния модел и за конструкцията на въжето; част от производителите декларират намаление спрямо разкъсващата сила на въжето	Да — повечето модели се разглобяват, обикновено с нов конус при повторен монтаж	Ремонт на място, единични бройки, прототипи и дължини, които още се менят

Кога кой е приемлив

За ванти, щагове, обтяжки и всяка постоянна конструкция, която се оразмерява веднъж и след това само се проверява, запресованият терминал е по-правилният избор. Връзката е компактна, няма резба, която да се разхлабва при вибрации, и резултатът не зависи от деня на монтажника. Такава сглобка се поръчва по мярка — с измерено разстояние между осите на двата накрайника при опънато въже, а не „на око“.

Терминалът за монтаж на място печели точно там, където преса липсва: скъсана ванта на кей без такелажник наблизо, парапет или обтяжка в единични бройки, прототип, при който дължините още се уточняват. Той е и единственият начин въжето да се скъси на място, без да се чака нова сглобка. При лодките е разпространен и заради това, че се отваря за оглед — умората на въжето започва точно в корена на накрайника, където телчетата не се виждат отвън.

И при двата вида тялото се избира от същия материал като останалия такелаж: смесването на неръждаема с поцинкована стомана в едно съединение води до корозия на по-малко благородния метал. При морска среда обичайният избор са неръждаеми елементи за такелаж от стомана A4 (AISI 316).

Това, което не се прави, е постоянна конструкция да се сглоби „временно“ с накрайници за монтаж на място и да остане така с години.

Видовете накрайници по форма

Формата на главата не се избира по външен вид, а по това какво ще хване накрайникът от другата страна:

• Око — кръгло ухо за шегел, болт или ухо на конструкция. Най-универсалната форма, но добавя още един елемент към веригата и малко повече хлабина.
• Вилка — две бузи с ос; хваща директно ухото на конструкцията или на талрепа, без шегел по средата. По-къса сглобка и по-малко луфт, но натоварването трябва да е в равнината на вилката.
• Шпилка с резба — влиза направо в талреп или в резбово гнездо и дава регулиране на дължината. Резбата бива дясна и лява — при талрепите двата края обикновено са с различни резби и това се заявява при поръчката.
• Т-терминал — плоска напречна глава, която влиза в отвор тип „ключалка“ и се заключва при завъртане. Монтира се без инструмент, но изисква съответната насрещна плоча в профила или мачтата.
• Терминал с плоска глава — главата ляга в гнездо или върху плоча с отвор и разпределя натиска по по-голяма площ. Връзката е ниска и не стърчи, затова се ползва там, където няма място за ухо или вилка.

Изборът е по диаметър И по конструкция на въжето

Накрайникът се избира по два параметъра едновременно, не по един. Диаметърът определя дали въжето изобщо влиза в тялото; конструкцията определя как ще легне под конуса или в шийката. Въже 1х19 е еднослойно и твърдо — то се ползва за ванти и там, където разтегът пречи. Въже 7х19 е гъвкаво, от седем снопчета по деветнайсет телчета, и се ползва, когато въжето минава през ролка. Двете се държат различно: конусът за 1х19 не върши работа при 7х19 и обратното, макар диаметърът да е еднакъв. Част от производителите доставят винтовите накрайници с конус за 1х19 по подразбиране и предлагат отделен конус за 7х19 — заявява се изрично при поръчката.

Смесването на размери е най-честата грешка при тези сглобки, а най-честият ѝ вид е смесването на метрични и инчови въжета: 3/16″ е 4,76 мм, не 5 мм; 1/4″ е 6,35 мм, не 6 мм. Накрайник, избран по „приблизително същия“ размер, или не поема въжето, или го поема с хлабина — и в двата случая сглобката се изхвърля. Същото важи и за въжета с текстилно сърце и за поцинковани въжета: част от производителите изрично ги изключват от приложното поле на винтовите накрайници — проверява се в инструкцията, не по аналогия с друг модел.

Какво се проверява след монтаж на терминала

• Дълбочината на въжето. Преди стягане краят се маркира на дължината от инструкцията. След монтажа маркерът трябва да е там, където се очаква — ако се е изместил, въжето не е легнало до дъно или се е изтеглило при затягането.
• Правилно легнало въже. Снопът влиза по оста, без усукване и без отваряне на сплитката до конуса. Среща ли се извивка точно на изхода от тялото, сглобката се разваля и се прави наново.
• Липса на изскочили телчета. Изскочило или прекъснато телче на изхода от накрайника не се „прибира“ — то е признак, че въжето е било пресукано или прерязано нечисто.
• Размерът след запресоване. При запресованите накрайници шийката се мери с шублер и стойността се сравнява с таблицата на производителя за съответната матрица. Това е единствената обективна проверка, че пресата е свършила работата докрай.
• Маркировката на терминала. Размер, конструкция на въжето и знак на производителя трябва да останат четими след монтажа — по тях се проверява дали накрайникът отговаря на въжето и се поръчва същият при подмяна.
• Съосност и повторна проверка. Накрайникът се натоварва по оста си; страничен натиск от зле подбран шегел или от усукан талреп работи срещу връзката. Винтовите накрайници се доглеждат и след първото пълно опъване.

При повдигане на товари — само сертифицирани решения

Терминал, монтиран на място, не е решение за повдигане на товари. Въжените сглобки за подемна техника се произвеждат като цяло изделие, изпитват се и се доставят с маркировка и документ, в който стои носимоспособността. Европейският стандарт EN 13411 покрива завършването на край на стоманено въже на части: част 3 се отнася за втулките и запресованите уши, част 4 — за заливането с метал или смола, част 5 — за скобите тип U, част 7 — за симетричните клинови втулки, а част 8 — за запресованите накрайници и самото запресоване. Част 8 се прилага за накрайници с коефициент на ефективност не по-малък от 0,9, вложени в сапан или във въжена сглобка на подемно съоръжение.

Конкретната якост на всеки накрайник е по данните на производителя за точния модел, диаметър и конструкция на въжето — не по аналогия с друг размер и не по процент от каталога на друга марка. Когато документът липсва или маркировката не се чете, сглобката не се ползва за повдигане, независимо колко добре изглежда. За постоянните конструкции изборът на неръждаеми накрайници и талрепи се прави по същите два параметъра — диаметър и конструкция на въжето.