Как се прави око на синтетично въже: сплайс, втулка, възел

Как се прави око на синтетично въже зависи преди всичко от плетката, а не от материала. При трижилно усукано въже окото се прави със сплайс — жилата се разплитат и се вплитат обратно в самото въже срещу посоката на усукване. При плетено въже с оплетка и при кухо плетено дайнима сплайсът е съвсем друг: краят се заостря и се заравя в кухината на въжето, а не се вплита отгоре. Където сплайс не може да се направи — няма кой, няма време, няма инструмент — се слага пресована или стопорна втулка. Възелът остава последен вариант: прави се за секунди, но взема най-много от якостта и при хлъзгавите влакна пълзи.

Трите начина за око на синтетично въже

Разликата не е само в якостта. Втулката иска машина, сплайсът — време и обучен човек, възелът — нищо. Затова изборът на практика опира до това дали окото е постоянно или временно.

Начин	За каква плетка е приложим	Какво остава от якостта	Кога е приемлив
Сплайс (вплитане или заравяне)	Трижилно усукано, плетено с оплетка, кухо плетено (дайнима) — техниката е различна при всяка	Най-малката загуба от трите — натоварването се поема постепенно по цялата дължина на вплетеното	Постоянно око: швартов, буксирно въже, стационарно окачване, въже на макара
Пресована (обжимна) или стопорна втулка	Основно усукани и по-плътните плетки. За дайнима — само ако производителят на въжето изрично го допуска	Средна и силно променлива — решават матрицата, броят и редът на пресите. Основният губещ фактор е смачкването на влакното	Серийно производство на еднакви въжета, когато няма кой да сплайсва на място
Възел	Всякаква	Най-голямата загуба — въжето се къса при възела, не в правата част	Временно око, или когато окото трябва да се развърже след това

Числата за „колко процента остават“ се срещат навсякъде, но се разминават според плетката, качеството на изпълнението и метода на изпитване. Затова тук няма проценти: при конкретно въже валидна е само стойността, която производителят му е публикувал за конкретния начин на оформяне на окото.

Око със сплайс на трижилно усукано въже: стъпките

Това е най-простият случай и единственият, който се прави прилично без специален инструмент. Нужни са нож (за предпочитане горещ), тиксо и търпение.

1. Запечатай края на въжето и обвий с тиксо краищата на трите жила поотделно, за да не се разплитат при вплитането.
2. Сложи марка (няколко навивки тънък конец или тиксо) там, където ще свърши окото — това е границата, до която се разплита.
3. Разплети трите жила до марката и ги подреди: едно отляво, едно в средата, едно отдясно.
4. Прегъни края в окото с желания размер. Вкарай средното жило под най-близкото жило на правата част, винаги срещу посоката на усукване.
5. Вкарай лявото жило под следващото жило нагоре.
6. Обърни въжето и вкарай третото жило под оставащото жило — така първият ред е завършен и трите жила излизат на равни интервали около въжето.
7. Всеки следващ ред е един и същ: жилото минава над едно жило и под следващото, срещу усукването.
8. За синтетично въже правѝ поне пет реда. Три реда са минимумът за въже от естествени влакна; синтетиката е по-хлъзгава и три реда не държат.
9. Изравни вплетеното с търкаляне под крак или с чукче, натовари окото веднъж, за да легне, и чак тогава отрежи излишъка с горещ нож.

Колко дължина се заделя

Работещ ориентир е около три диаметъра на въжето за всеки ред вплитане. При пет реда това прави около петнадесет диаметъра само за вплитането — при въже 10 mm са около 150 mm на жило. Към това се добавя обиколката на самото око и резерв, защото при изравняването вплетеното се скъсява. На практика за въже 10 mm с око около 100 mm се заделят спокойно 40–50 cm край. По-добре да се отреже излишък, отколкото последният ред да не стигне.

Ако вплетеното се изтънява към края, броят на редовете се увеличава: изтъняването прави сплайса по-елегантен, но и по-слаб.

Плетено с оплетка и дайнима: сплайсът е друг

При двойно плетено въже (ядро в оплетка) двата слоя се разделят, ядрото се вкарва в оплетката, оплетката — в ядрото, и накрая всичко се прибира в себе си. Без фид (куха игла) с правилния размер това не става; нишките се късат още при вкарването.

При кухо плетено дайнима краят се заостря, като се махат нишки по двойки, и се заравя в самото въже. Тук дължината на заравянето е всичко: производителите на влакното искат порядъка на шестдесет диаметъра при въже с покритие и до около сто диаметъра при въже без покритие. Заравянето държи заради триенето — къс край просто се изважда под товар. Брумел прави окото самозаключващо се и позволява по-късо заравяне, но фиксира размера на окото завинаги. Накрая се прави заключващ шев през заравянето, за да не се разпълзи при разтоварване.

Нито едното, нито другото се импровизира по памет. Всеки производител публикува инструкция за своето въже и размерите в нея са различни. Преди да се реже каквото и да е, си струва да се провери какво точно е въжето — при синтетичните въжета и ленти плетката и материалът често не си личат с просто око, особено при вече употребявано въже.

Кога в окото влиза капса или втулка

Окото рядко работи само за себе си — то ляга върху шегел, халка, кука или палец. Точно там става износването. Капсата е метална (или пластмасова) вложка с форма на капка или кръг, която се поставя вътре в окото, преди то да се затвори. Тя прави две неща: държи окото отворено с постоянен радиус и поема триенето върху себе си, вместо въжето да се трие директно в болта на шегела.

Капса се слага, когато:

• окото стои постоянно закачено на едно и също място и се движи под товар;
• окото ляга върху шегел, халка или ухо с малък диаметър — остър радиус смачква влакната отвътре;
• въжето работи мокро или в пясък — абразията там е в пъти по-бърза.

Капса не е нужна при швартово въже, което се мята на битка или палец с голям диаметър и не остава натоварено постоянно. Важното правило е едно: окото винаги трябва да ляга върху нещо с радиус, никога върху ръб или ъгъл.

При пресована втулка самата втулка държи двата края един до друг. И там капсата е част от сглобката, когато окото ще се закача на шегел — втулката пази формата, капсата пази въжето от протриване.

Защо възелът е най-слабото решение

Във възела въжето прави остър завой. Външните нишки се опъват повече от вътрешните, поемат несъразмерна част от товара и се късат първи — затова въжето почти винаги се къса при възела, а не в правата част. Колкото по-дебело е въжето спрямо радиуса на завоя, толкова по-зле.

При синтетика има и втори проблем: хлъзгавостта. Полипропиленът и особено дайнима имат толкова нисък коефициент на триене, че класически възли пълзят и се развързват под променлив товар. Затова на такова въже възелът винаги иска подсигуряване — контравъзел на свободния край — а при дайнима често изобщо не е приемлив.

И въпреки това възелът понякога е правилният избор. Прави се с мокри ръце, на тъмно, с ръкавици, за секунди — и се развързва после, докато сплайсът и втулката са завинаги. Булинът се развързва и след силно натоварване. За временно закачане възелът е инструментът; грешката е да остане там месеци.

За повдигане на товари не се импровизира

Всичко дотук е за въже, което тегли, държи или швартова. За повдигане на товар над хора или над имущество правилото е друго и няма изключения: използва се сертифициран сапан със собствена маркировка, не въже със самостойно направено око.

Причината не е в уменията на този, който сплайсва. Самостойно направеното око няма изпитване, няма партиден номер и няма етикет — тоест няма носимоспособност, която някой да е проверил и да е поел отговорност за нея. Текстилните сапани се произвеждат и маркират по EN 1492-1 (плоски тъкани) и EN 1492-2 (кръгли безконечни), а етикетът носи работното натоварване, дължината, материала, производителя и годината. Това е информацията, по която се работи на площадката — и единствената, която върши работа при проверка.

Обратното също е вярно: въже с правилно направено око върши чудесна работа там, където му е мястото — швартоване, дотегляне, обтяжки, закрепване. Въжетата и лентите на метър и готовите сертифицирани сапани просто не се заместват едни други.

Правилото накратко: ако окото ще стои и ще се товари — сплайс, с капса там, където ляга на метал. Ако трябва да се върже сега и да се развърже после — възел, с ясна сметка какво се губи. Ако се вдига товар — сертифициран сапан с етикет.