Поддръжка на лебедка: какво се прави след всяко натоварване

Лебедката рядко се поврежда в момента на най-тежкото теглене. Поврежда се в дните между тях — когато въжето е прибрано хлабаво и мокро, клемите са позеленели, а спирачката не е проверявана от два сезона. Поддръжката на лебедка е кратка рутина след всяко натоварване: размотаване и пренавиване под лек товар, оглед на въжето по цялата му дължина, проверка на първия слой и на закрепването към барабана, след това спирачката и механизмът, а при електрическите — окабеляването.

Поддръжка на лебедка след работа: пренавиване под лек товар

При реално теглене въжето се връща на барабана неравномерно и почти без опън — това е нормално и се случва и със стоманено, и със синтетично въже. Проблемът идва при следващото използване: хлабаво навитият горен слой се провира между навивките под него и се заклещва. Стоманеното въже излиза оттам смачкано или с прегъвка, синтетичното — протрито и притиснато. И в двата случая повредата е в участъка, който поема най-голямото натоварване.

Затова веднага след работа:

1. Размотай въжето по права и чиста отсечка, докато на барабана останат само последните навивки, които производителят изисква да не се свалят.
2. Създай лек, постоянен опън — втори човек, който държи края и върви назад, или автомобил на съвсем бавен ход. Опънът е колкото да няма провисване, не колкото да се тегли товар.
3. Навивай на плътни, равни слоеве, като водиш въжето от единия край на барабана до другия и обратно. Навивка до навивка, без празнини и без качване върху недовършен слой.
4. Работи с ръкавици. Стоманеното въже развива бодли, които не се виждат, докато не влязат в ръката.

Ново стоманено въже иска и улягане: първите навивания се правят с умерен товар, за да излезе усукването от производството. Без това първият сериозен товар сам ще си „подреди“ въжето — обикновено зле.

Първият слой и закрепването към барабана

Първият слой е основата на всичко над него. Ако е хлабав или с празнини, горните слоеве пропадат в тях под товар и въжето се заклещва точно там, където не може да се види. Оглежда се с размотано въже: навивките трябва да са плътни, успоредни и без качени една върху друга.

Тогава се проверява и закрепването на въжето към барабана — клемата, винтът или окото, според конструкцията. Търсят се разхлабен винт, деформирани снопчета непосредствено до клемата, следи от прогаряне или ръжда. Това закрепване не е предвидено да поема пълния товар — затова на барабана винаги остава минималният брой навивки, посочен в инструкцията на лебедката. Не се тегли „до последната навивка“.

Стоманено и синтетично въже: поддръжката е различна

Двата вида въже отказват по различни причини, затова и грижата за тях е различна. Това важи еднакво за ръчните и за електрическите лебедки — определя го въжето, не задвижването.

Стоманено въже

Основните врагове са корозията и смачкването. След работа в кал, сол или вода въжето се измива с чиста вода, подсушава се и се смазва тънко със специална смазка за стоманени въжета — такава, която прониква между снопчетата, а не само лъсва отвън. Прегъвката (кинк) е необратима: щом се е образувала, въжето е за бракуване, колкото и здраво да изглежда.

Критериите за оглед и бракуване на стоманени въжета на кранове, телфери и лебедки са описани в ISO 4309: брой скъсани телчета на определена дължина, намаляване на диаметъра, корозия и деформации. Особено внимание се отделя на зоните, в които навивките се пресичат при многослойно навиване — там износването се концентрира.

Синтетично въже

Синтетичното въже не ръждясва, но пясъкът и прахът влизат между влакната и го режат отвътре, докато отвън изглежда здраво. Мие се с чиста вода, без разтворители и без препарати, и се суши на сянка, размотано. Мокро въже не се прибира стегнато на барабана — влагата остава в лебедката.

Другият враг е ултравиолетовата светлина: при постоянно изложена лебедка е разумно покривало, но не върху мокро въже. Оглежда се за срязвания, разръфани и за излъскани, втвърдени участъци — последните са следа от топлина при триене във водача. При работа през ръб задължително се подлага протектор.

Спирачка и механизъм: какво се чува и какво се вижда

Проверката на спирачката се прави с малък, контролиран товар, не с максималния. След отпускане на бутона или на ръкохватката товарът трябва да спре на място. Ако „сяда“ с няколко сантиметра, лебедката не се използва, докато механизмът не бъде прегледан.

По слух и по вид се разпознава повечето от останалото:

• Вой или стържене от редуктора — липса на смазка или износени зъби.
• Тракане при смяна на посоката — луфт в предавката или в закрепването на барабана.
• Мирис на прегряло след спускане — спирачката работи на границата си.
• Осезаем напречен луфт на барабана — износени втулки или лагери.
• Течове по корпуса — повреден семеринг; смазката изтича и редукторът работи сух.

При ръчните лебедки се проверяват палецът и неговата пружина: палецът трябва да влиза в зъба уверено и да не се връща сам. Износен зъб или отпусната пружина означават, че товарът се държи на косъм.

Проверява се и самото закрепване на лебедката — болтовете към рамата или към основата, разработени отвори, ръжда под плочата. Лебедка с изрядно въже и хлабави болтове е по-опасна от обратното.

Смазване: къде се смазва и къде не

Смазва се задвижващият механизъм — редукторът, лагерните втулки и валът на барабана, по интервалите и с продукта от инструкцията на производителя. Количества и моменти на затягане не се определят „на око“: те са в документацията на конкретния модел.

Не се смазват:

• Спирачните повърхности и съединителят. Те работят на триене — смазката им отнема точно функцията.
• Синтетичното въже. Гресът не влиза между влакната и не ги защитава; остава отвън и залепва прах и пясък, тоест превръща въжето в шкурка срещу самото себе си. Синтетичните въжета излизат от производство с импрегнация срещу влага и не се нуждаят от смазване.
• Електродвигателят. Нищо не се пръска по него и по вентилационните му отвори.

Стоманеното въже, обратно, се смазва — но със смазка за въжета и върху чисто и сухо въже, не върху кал.

Електрическа лебедка: окабеляване, клеми и влага

При електрическите лебедки повечето откази не са механични, а по тока. Зеленият или белият налеп по клемите е съпротивление: двигателят получава по-малко напрежение, тегли по-слабо и се нагрява повече.

• Клемите се почистват до чист метал и се затягат с момента от инструкцията. Защитната смазка за полюси се нанася след затягането, отвън — не между контактните повърхности.
• Кабелите се оглеждат по цялата дължина за протрити места там, където минават през ръб или се движат с окачването.
• Кутията на контактора (соленоидите) се проверява за влага и за пукнатини в уплътнението. Вода вътре означава корозирали контакти и случайни включвания.
• Конекторът на дистанционното се пази сух и със запушалка, когато не се ползва — той е най-честата входна точка за влага.
• Кабел, който се затопля осезаемо под товар, е или с недостатъчно сечение, или с лош контакт в единия край.

След работа в солена среда корпусът и връзките се изплакват с прясна вода и се подсушават. Солта не изчезва сама и продължава да работи седмици след това.

Интервали при поддръжка на лебедка

Интервал	Какво се проверява	Признак за проблем
След всяко използване	Пренавиване под лек товар; оглед на цялото въже	Хлабави или кръстосани слоеве; скъсани телчета, прегъвка, разръфан участък
След всяко използване	Кука, осигурителна скоба, шегел, водач на въжето	Отворена или изкривена кука; липсваща скоба; изтрит улей на водача
След работа в кал, прах или солена вода	Измиване и подсушаване на въже и корпус	Въже, прибрано мокро; остатъци от сол по връзките
Месечно	Закрепване на лебедката, болтове и основа	Хлабави болтове, разработени отвори, ръжда под плочата
Месечно	Спирачка с малък контролиран товар	Товарът „сяда“ след отпускане; мирис на прегряло
Месечно (електрическа)	Клеми, кабели, кутия на контактора, конектор	Зелен налеп; затоплен кабел под товар; влага в кутията
Сезонно	Смазване по инструкция, луфт на барабана, редуктор	Вой или стържене, течове, осезаем напречен луфт
Сезонно	Синтетично въже: измиване, сушене, оглед за втвърдени участъци	Излъскани или стопени нишки около водача
При всяка смяна на въже	Закрепване към барабана, капса, шегел, вирбел	Разхлабен винт; деформирани снопчета до клемата

Тези проверки отнемат по няколко минути и почти всички се правят без инструмент. Полезно е да се водят накратко — дата, какво е направено, какво е забелязано — защото износването на въжето се вижда в сравнението между два огледа, а не в единия. За моменти на затягане, вид и количество смазка и минимален брой навивки на барабана меродавна е само инструкцията на конкретния модел; когато тя липсва, се търси от производителя, преди лебедката да влезе отново в работа.