Как да избера котва за лодка: дъно, тегло, верига

Въпросът как да избера котва за лодка се разпада на три отделни решения, които се взимат в този ред: какъв тип е дъното в акваторията, където ще стоите; колко тежка да е котвата спрямо водоизместването и парусността на лодката; и колко верига върви с нея. Пропуснете третото и първите две нямат значение — котва без достатъчно верига и без достатъчна дължина на отдадения такелаж не заляга, а се тътри по дъното независимо колко тежи.

Типът дъно определя формата на лапата

Няма котва, която държи еднакво добре навсякъде. Плоската котва тип Danforth има голяма площ на лапите и влиза дълбоко в пясък и мека тиня, но подскача по чакъл и не хваща в скала. Плуговият тип (Delta, CQR и производни) е по-универсален — справя се в пясък, чакъл и смесено дъно и по-лесно се преориентира при смяна на посоката на вятъра. Котвата тип нокът (Bruce/claw) заляга бързо дори при къс такелаж, но за същата задържаща сила трябва да е по-тежка. Сгъваемият грапнел с четири лапи е за скали, камъни и дъно с корени — и за малки плавателни съдове.

Дъно	Подходящ тип котва	Какво да очаквате
Пясък	Плоска (Danforth), плугова, съвременна лопатовидна	Най-лесното дъно; залягането е бързо и предвидимо
Мека кал, тиня	Плоска с голяма площ на лапите, широк ъгъл	Иска време за потъване; не дърпайте рязко
Чакъл, дребни камъни	Плугова, тип нокът	Плоската котва често подскача по повърхността
Скала, едри камъни	Грапнел, адмиралтейски тип	Държи чрез заклинване; реален риск да заклещите котвата
Трева, водорасли	Тежка плугова или адмиралтейска с тесен връх	Лапата трябва да пробие килима, а не да легне върху него
Смесено/непознато	Плугова като основна	Компромис, но работещ в повечето български акватории

Практиката по Черноморието: в повечето заливи дъното е пясък или пясък с тиня, затова плоската и плуговата котва покриват основната нужда. Ако лодката стои на места със скалисти участъци, вторият комплект на борда трябва да е от друг тип — не по-голям размер от същия.

Тегло на котвата спрямо дължината на лодката

Дължината е само първо приближение. Реално теглото се избира по водоизместване и по парусност — надуваема лодка от 5 метра и кабинен катер от 5 метра с висока рубка държат съвсем различно на вятър. Затова таблицата по-долу е ориентировъчна отправна точка, а водеща винаги остава таблицата на производителя за конкретния модел котва.

Дължина на лодката	Ориентировъчно тегло (плугова/плоска)
до 5 м	около 4–6 кг
5–7 м	около 6–8 кг
7–9 м	около 8–12 кг
9–12 м	около 12–16 кг
над 12 м	строго по таблица на производителя

Три корекции нагоре спрямо тази скала: тежко водоизместване за дължината си, голяма надводна площ (висока рубка, бимини, твърд покрив) и навик да се нощува на котва. Корекция надолу практически няма — по-леката котва не се компенсира с нищо. Когато се колебаете между два съседни размера от предлаганите котви за лодки, вземете по-големия: разликата в цена и място на борда е малка, разликата в спокойствието при вятър през нощта — не.

Отделно се избира и аварийната (втора) котва. Тя обикновено е с един размер по-малка от главната, но от друг тип, за да покрива дъното, което главната не хваща.

Веригата: колко, каква и защо

Веригата върши три неща. Тежестта ѝ държи тягата върху котвата хоризонтална, което е единственото направление, в което лапата заляга дълбоко. Провисването ѝ поема рязките тласъци от вълната, вместо те да отиват директно в лапата. И тя е единственото, което издържа търкане по камъни и черупки до самото дъно — синтетичното въже там прерязва за минути.

Дължина

При комбиниран такелаж (верига + въже) минималната дължина на веригата е колкото дължината на лодката, а практичният минимум е 8–10 метра дори за малки лодки. При изцяло верижен такелаж се тръгва от дълбочините, в които се работи, умножени по съотношението на отдаване.

Съотношението (скоуп) се смята спрямо дълбочината плюс височината на носовата ролка над водата, а не само спрямо показанието на ехолота:

• 5:1 — изцяло верижен такелаж, спокойно време, дневен престой;
• 7:1 — комбиниран такелаж или нощувка на котва;
• 10:1 — усилващ се вятър, вълна, пясъчно дъно с малка задържаща сила.

Пример: при 5 метра дълбочина и 1 метър до носовата ролка, сметката е 6 метра, значи при 7:1 се отдават около 42 метра. Ако такелажът на борда е 30 метра, тази котвена стоянка просто не е възможна при лошо време.

Калибър и клас

Диаметърът на веригата се съобразява с котвата и с лодката, не обратно — типично 6, 8 или 10 мм за плавателни съдове от описаните по-горе класове. Ако на борда има котвена лебедка, веригата задължително е калибрована по DIN 766 (или по профила, който изисква звездата на лебедката); некалиброваната верига прескача и уврежда звездата. Горещо поцинковано покритие е минимумът за солена вода; за постоянен престой на морска вода неръждаемата верига трае по-дълго, но е по-скъпа и изисква внимание към контактната корозия със стоманените елементи.

Маркирайте веригата на всеки 5 или 10 метра — без маркировка не знаете какво сте отдали и съотношението остава пожелание.

Връзките между елементите

Веригата се свързва с котвата чрез шегел, чиято носимоспособност е съобразена с класа на веригата — информацията е щампована върху тялото на изделието и се чете там, а не се предполага. Болтът на шегела се осигурява срещу развиване (осигурителна тел или нит), защото вибрацията от веригата развива всичко, което не е застопорено. Между котвата и веригата често се поставя вирбел, който позволява на лодката да се върти около котвата, без такелажът да се усуква.

Връзката верига–въже се прави с дълго око с втулка (кауш) и шегел или със специален такелажен възел; при лебедка с автоматично прибиране връзката трябва да минава през звездата, което ограничава конструкцията. Краят на такелажа в котвения сандък се връзва за корпуса — но с отрез от текстилно въже, което при крайна нужда се прерязва с нож.

Проверка, че котвата наистина е заляла

1. Спрете лодката над избраното място и я оставете да тръгне бавно назад.
2. Спуснете котвата контролирано, без да я хвърляте — хвърлена котва пада върху собствената си верига и ляга на една страна.
3. Отдайте такелаж, докато лодката се дърпа назад, до избраното съотношение.
4. Стегнете и дайте кратък заден ход на ниски обороти; дръжте ръка върху веригата — равномерно опъване означава залягане, прекъсвания и потрепване означават тътрене.
5. Вземете два ориентира на брега под ъгъл и ги проверявайте през първите 15 минути.
6. При продължителен престой сложете амортисьорно въже (снубър) от текстил, за да разтоварите лебедката и да омекотите тласъците.

Вдигането става по обратния ред: лодката върви бавно напред към котвата, веригата се прибира вертикално и котвата се откъсва с плавателния съд, не с лебедката. При заклещване в скали помага котвеното въже с плаващ буй, вързано за петата на котвата — издърпва лапата в обратната посока.

Какво се проверява веднъж в сезона

• Износване на звената на веригата в първите 10 метра — те работят най-много; при намаляване на сечението веригата се обръща от край до край или се подменя.
• Състояние на поцинковането; оголена стомана в солена вода ръждясва бързо.
• Луфт и игра на подвижната лапа при плоските котви.
• Осигуровки на шегелите и въртене на вирбела.
• Деформация на лапата или рамото след сериозно заклещване — изправена на студено стомана вече не е със същите свойства.

Комплект от котва, верига, шегели и такелаж е верига от елементи, в която най-слабото звено определя всичко. Подборът на котва и съпътстващите ѝ елементи започва от дъното, минава през теглото и завършва с метрите верига, които реално стоят в носовия сандък.