Автокран вдига стоманена конструкция с четиривеен верижен сапан на строителна площадка

Една вейка вдига товар, който виси на една точка — тръба, бала, кош, машина с една халка. Четири вейки държат товар, който трябва да остане хоризонтален — плоча, рама, резервоар, шкаф с четири анкерни ухá. Изборът на верижен сапан с една или четири вейки е решение по геометрия, а не по тонаж: колко точки за захващане има товарът, къде е центърът му на тежестта и допустимо ли е да се наклони, докато виси. Носимоспособността се смята след това — и се смята, не се предполага.

Какво решава броят на вейките

  • Една вейка. Товарът виси под точката на окачване и се върти свободно около нея. Сам намира равновесие — предимство при вертикални товари (тръби, профили, пакети арматура) и проблем при всичко, което не бива да се накланя. Цялата сила минава през едно ухо, една кука и един звеновиден елемент.
  • Две вейки. Фиксират една ос — товарът спира да се върти около нея, но още може да се люлее в перпендикулярната посока. Типично за греди, валове и дълги профили, захванати в две точки.
  • Три и четири вейки. Фиксират и двете хоризонтални оси. Товарът се вдига в същото положение, в което е стоял. Това е единствената причина да се избере четиривеен сапан — не защото вдига повече, а защото не позволява на товара да се обърне.

Същият въпрос се решава и обратно: ако товарът има само едно ухо, четири вейки нямат за какво да се закачат. Ако има четири, но се захване само на две диагонални, товарът ще се наклони и ще се върти по пътя нагоре.

Коефициенти на натоварване по конфигурация

Носимоспособността на сапана не е сумата от вейките. Стандартът EN 818-4 задава коефициент, с който се умножава носимоспособността на единична вейка, и той зависи от броя на вейките и от ъгъла β между вейката и вертикалата:

Конфигурация β до 45° β от 45° до 60°
1 вейка, право закачане 1,0 —
2 вейки 1,4 1,0
3 вейки 2,1 1,5
4 вейки 2,1 1,5

Четири вейки под 45° дават 2,1 пъти носимоспособността на една вейка. Разтворят ли се до 60°, остава 1,5. Две вейки при 60° вдигат точно колкото една — а веригата е двойно повече и операторът вижда „двувеен сапан“, без това да значи нещо за границата.

Работник в цех закача едновеен верижен сапан към стоманена греда под мостов телфер
Дължината на вейката се проверява преди закачане: тя задава ъгъла, а ъгълът — границата, с която се работи.

Защо три и четири вейки имат една и съща носимоспособност

В таблицата трите и четирите вейки стоят с еднакви коефициенти. Това не е грешка на производителя. При корав товар четирите вейки не поемат еднакво: допуските по дължина на веригите, неравните разстояния между ухата и собствената коравина на товара правят така, че две от вейките опъват, а другите две придържат. Затова оценката се прави, като се разчита на три вейки — четвъртата влиза в сметката за стабилност, не за капацитет.

Практическото следствие: четиривеен сапан не се избира, за да се вдигне по-тежък товар с по-тънка верига. Ако товарът е по-тежък, се качва калибърът или класът на веригата. Изравняване между четирите вейки се постига само с мерки за това — скъсяващи елементи, с които всяка вейка се настройва на място, или компенсиращо устройство.

Ъгълът не е дребна подробност

Ъгълът β се мери между вейката и вертикалата, не между две вейки. Двете граници в таблицата са 45° и 60°, и над 60° таблиците не дават стойност — в този диапазон сапанът просто не се ползва. Колкото по-разтворена е вейката, толкова по-голяма сила тече през нея при същия товар, а освен това в самия товар се появява хоризонтална сила, която го притиска отвътре — тънкостенните корпуси и рамките се деформират точно от нея.

Проверка на око, която върши работа: за да е β под 45°, вертикалното разстояние от халката до точката на захващане трябва да е поне колкото хоризонталното отстояние на същата точка от оста на окачване. Казано иначе — при разстояние между ухата 2 m халката стои поне на метър над тях. При четири вейки ъгълът трябва да е еднакъв и за четирите; различните дължини правят от четиривеен сапан двувеен.

Носимоспособност по калибър на веригата

Единичната вейка клас 80 (grade 8) по EN 818-4 се оразмерява с коефициент на сигурност 4:1 спрямо разрушаващата сила. Стойностите за право закачане:

Калибър на веригата 1 вейка, клас 80
7 mm 1,5 t
8 mm 2,0 t
10 mm 3,15 t
13 mm 5,3 t
16 mm 8,0 t

Останалите конфигурации се получават с коефициента от първата таблица. Четиривеен сапан с верига 10 mm клас 80 под 45°: 3,15 × 2,1 ≈ 6,6 t, като производителят окръгля стойността в своята таблица. Същият сапан, разтворен до 60°: 3,15 × 1,5 ≈ 4,7 t — разликата идва само от това къде стои халката.

Клас 100 (grade 10) дава приблизително 25% повече при същия калибър, което е начинът да се свали теглото на самия сапан, без да се губи граница. Разликата се усеща при големите калибри, където монтажникът носи веригата на ръце. Валидната стойност за конкретно изделие обаче е тази на етикета му, не тази от таблица в интернет — различните видове сапани се маркират с носимоспособност за всеки допустим ъглов диапазон.

Кога стига една вейка

  • Товарът има една точка за захващане — ухо, халка, око, болтова скоба.
  • Центърът на тежестта е под точката на захващане и товарът може да се завърти, без това да е проблем.
  • Вдига се вертикален предмет — тръба, профил, пакет, който и без това виси на дължина.
  • Работи се с обръщане: товарът трябва да смени положението си във въздуха.

Кога са нужни четири

  • Товарът е плосък, широк или с висок център на тежестта и не бива да се наклони.
  • Има четири предвидени анкерни точки — проектантът ги е сложил точно за това.
  • Машина или сглобка се монтира в положение и трябва да дойде хоризонтално над основата си.
  • Центърът на тежестта е извън центъра на товара. Тогава вейките се настройват по дължина, за да тръгне товарът хоризонтално; ако изравняване няма, сапанът се оценява като двувеен — защото в такъв товар реално опъват две вейки.

Какво се задава при заявка

  1. Брой вейки — по геометрията на товара, по горните критерии. Сглобката е модулна, затова верижният сапан се конфигурира, а не се купува наготово.
  2. Клас и калибър на веригата — по нужната носимоспособност с приложения коефициент.
  3. Дължина на вейката — мери се между работните точки: от опорната точка на централната халка до опорната точка на куката. Дължината определя ъгъла, затова се задава след като е ясно разстоянието между ухата.
  4. Долен елемент — товарна кука със скоба, самозаключваща кука, кука за скъсяване или направо халка за шегел.
  5. Централна халка — трябва да влезе в куката на крана или телфера и да се върти в нея свободно; размерът ѝ се съобразява с куката, не само със сапана.

Оглед, който не се пропуска

Преди всяко вдигане — визуален оглед по цялата дължина, звено по звено, и на куките. Пълен периодичен преглед — не по-рядко от веднъж на 12 месеца, при тежък режим по-често, с протокол. Изваждат се от работа сапани с удължени звена (границата е около 5% върху измерена база от няколко звена), с износване над допуска на производителя (обикновено около 10% от номиналния диаметър, при някои производители по-малко), с пукнатини, засечки, деформирани или отворени куки, както и всеки сапан с нечетлив етикет. Верига не се заварява, не се изправя и не се нагрява на място — повреденият елемент се заменя от производителя или сапанът излиза от употреба.

Продължете да четете

Може да харесате още...