Изборът между червячна или тресчоткова ръчна лебедка се решава от един въпрос: трябва ли товарът да остане на място сам, щом ръкохватката се пусне. Червячният механизъм е самоспирачен и задържа позицията без допълнително действие. Тресчотковият навива по-бързо и с по-малко завъртания за същата дължина въже, но задържането зависи от това палецът да е захванал зъб. Скоростта, поддръжката и типичното приложение следват от същата разлика.
Червячен механизъм: бавен, но самозадържащ
При червячната лебедка въртенето от ръкохватката минава през червяк — винт с едно или няколко начала — който задвижва червячно колело, свързано с барабана. Геометрията е подбрана така, че ъгълът на наклона на винтовата линия да е по-малък от ъгъла на триене в зацепването. Практическото следствие е, че предавката работи само в едната посока: ръкохватката върти барабана, но товарът не може да върне барабана назад през червяка.
Затова при пускане на ръкохватката барабанът не се развърта и товарът остава там, където е спрял — на произволна точка, а не на зъб. Същото свойство позволява обтегнат товар да стои дълго, без някой да държи лебедката.
Цената на това удобство е коефициентът на полезно действие. От ръчните механизми червячният е най-неефективният: значителна част от вложеното усилие се губи в триене и излиза като топлина в корпуса. Навиването е бавно — нужни са много обороти на метър въже, което при дълго издърпване се усеща веднага. Зацепването червяк–колело работи със смазка и иска периодична проверка; изсъхнала или замърсена грес увеличава усилието на ръкохватката и износва бронзовото колело.
Тресчотков механизъм: бърз, но задържането е на зъб
Тресчотковата лебедка използва зъбна предавка и тресчотка — зъбно колело с пружинен палец, който пропуска въртенето в едната посока и го блокира в другата. Коефициентът на полезно действие е забележимо по-висок от червячния, затова при същото усилие на ръкохватката се получава по-голяма скорост на навиване.
Разликата в задържането обаче е съществена. Товарът стои, докато палецът е захванат в зъб, тоест позицията е дискретна — с крачка колкото стъпката на зъбите. При отпускане палецът се изважда или се превключва и това трябва да става контролирано. При по-простите конструкции изваждането на палеца при опънат товар освобождава барабана наведнъж; това е най-честата причина за инциденти с този тип лебедки. По-добрите модели имат двупосочна тресчотка, при която и навиването, и отпускането стават на зъб, с ръкохватката в ръка през цялото време.
Поддръжката е по-проста — отворена зъбна предавка и един палец с пружина — но точно палецът и пружината са частите, които се гледат преди всяко натоварване. Изтъркан зъб, изкривен палец или отслабнала пружина означават лебедка, която не задържа.
Червячна или тресчоткова ръчна лебедка: сравнение
| Механизъм | Задържане на товара | Скорост на навиване | Поддръжка | Типично приложение |
|---|---|---|---|---|
| Червячен | Самоспирачно, на произволна точка; държи и без ръка на ръкохватката | Ниска — много обороти на метър въже | Смазване на червяка и колелото, проверка на луфта и на износването | Постоянно държане на обтегнат товар, ремарке за лодка, бавно и контролирано издърпване |
| Тресчотков | На зъб, докато палецът е захванат; зависи от състоянието на палеца и пружината | Висока — по-малко обороти за същата дължина | Проверка на палец, пружина и зъби; по-малко смазване | Бързо издърпване в работилница, лодка на слип, опъване и позициониране |
Практическото правило е кратко: когато товарът ще стои опънат — ремарке на паркинг, обтегната конструкция, временно фиксиране — се избира червячна. Когато се тегли многократно и на дълго, а в края товарът се освобождава, тресчотковата върши работата за по-малко време. В категорията с лебедки двата типа се различават още по описанието на механизма, преди да се стигне до числата.
Издърпваща лебедка не е повдигаща
Това е разграничението, което се пропуска най-често. Самоспирачността на червячната предавка не е спирачка по смисъла на подемната техника. Лебедка, предназначена за теглене в хоризонтална или наклонена равнина, е оразмерена за издърпване — въжето лежи на земята или на ролка и товарът е подпрян. Лебедка за повдигане е отделно изделие: има спирачка, проектирана да задържи увиснал товар, и носи съответната маркировка.
Ръчно задвижваните подемни съоръжения — ръчни телфери, лостови телфери, челюстни лебедки, барабанни лебедки и макари — са предмет на EN 13157 „Кранове. Безопасност. Ръчно задвижвани подемни съоръжения“. Стандартът изрично не покрива повдигането на хора.
От това следват три правила без изключения:
- С лебедка, която не е маркирана за повдигане, не се вдига увиснал товар — независимо че механизмът задържа при пусната ръкохватка.
- С ръчна лебедка не се повдига товар над хора. Зоната под товара и под опънатото въже се освобождава, преди да се тегли.
- С ръчна лебедка не се повдигат хора. Няма модел и няма ситуация, в която това да е допустимо.
Към това се добавя и едно правило за самото теглене: никой не стои в равнината на опънатото въже. Скъсано стоманено въже се прибира по оста на опъна и достига далеч.
Как се навива въжето на барабана
Навиването не е подробност — то определя дали лебедката ще държи обявеното.
- Посоката се чете от лебедката, не се избира. На корпуса или на табелката има стрелка или схема. При обратна посока тресчотката и спирачният механизъм работят наопаки.
- Краят се захваща на предвиденото място на барабана. Тази връзка фиксира въжето, за да не се изгуби — тя не е изчислена да поема работния товар.
- Първият слой се навива под лек опън, навивка до навивка, плътно и без празнини. Хлабав долен слой се смачква при натоварване и следващите слоеве хлътват в него.
- Следващите слоеве се водят равномерно и се обръщат на фланеца. Прехвърлена навивка се врязва между долните и мачка въжето — оттам тръгват счупените телчета.
- Не се работи до край на въжето. На барабана остава минимален брой навивки, за да поема опъна триенето, а не захватът.
- Барабанът не се пълни над ръба на фланеца. Въже над ръба се изхлузва встрани.
За минималния остатък производителите дават различни числа — най-често три останали навивки, при част от лебедките пет. Точната стойност е в инструкцията на конкретната лебедка и често е написана на самата машина. Тя не е формалност: ако опънът стигне до захвата, той поддава и товарът тръгва наведнъж.
Носимоспособността се чете от табелката
Носимоспособността не се предполага от диаметъра на въжето, от размера на барабана или от сравнение с друга лебедка, която изглежда еднаква. На табелката е изписана номиналната стойност и обикновено слоят, за който важи — а това е мястото, където сметката често се обърква.
Теглителната сила на барабанна лебедка не е постоянна. На първия слой ефективният радиус е най-малък и силата е най-голяма. С всеки следващ слой радиусът расте, скоростта на навиване се увеличава, а силата пада. Лебедка, обявена за определен товар на първи слой, не го дава на последния. Затова при гранични случаи въжето се разполага така, че работният диапазон да е в долните слоеве.
Същото важи и за въжето, куките и шегелите по веригата: всяко звено носи собствена маркировка и слабото място определя цялото. Преди покупка си струва да се сравнят табелките на няколко ръчни лебедки — механизмът дава характера на машината, но числото върху нея дава границата.
Продължете да четете
Може да харесате още...
Вирбелът между котвата и веригата решава дали веригата ще се усуква и дали ще минава чисто през носовата ролка. Видове, монтаж, калибър, материал и проверка.
Пружинните закопчалки държат покривалото с основа на палубата и бутон в плата. Кои основи за какво се монтират, как се пробива и уплътнява отворът и къде се бърка.
Сравнение на четирите синтетични материала за въже по плаваемост, разтегливост, устойчивост на UV и изтриване. Таблица по критерии и как се чете етикетът.
