Моторна яхта, акостирала на понтон в марина, с кранци между корпуса и кея

Работещото правило за размер на кранци за лодка е около 2–2,5 см диаметър на всеки метър дължина на корпуса: лодка от 6 м иска цилиндричен кранец около 12–15 см, лодка от 9 м — около 20 см, лодка от 12 м — 25 см и нагоре. В имперски мерки производителите публикуват същото правило като един инч диаметър на всеки 4–5 фута дължина. Всичко останало — форма, брой, височина на окачване — се нарежда след този диаметър.

Защо се гледа диаметърът, а не дължината на кранеца

Кранецът работи, като се деформира. Колкото по-голям е диаметърът, толкова повече път има корпусът да спре, преди налягането да скочи рязко, и толкова по-голямо е отстоянието между борда и кея. Дължината на кранеца само разпределя допира по-широко — тя не добавя ход.

Оттук идва и полевият критерий, за който не трябва таблица: ако при нормален допир до понтона кранецът се сплесква почти до основата си, той е малък за лодката. Сплесканият кранец вече не поема нищо, ударът минава през него в гелкоута, а изтъняващият процеп го изтласква нагоре, докато излезе съвсем.

Три кранеца, окачени по борда на ветроходна лодка до дървен понтон
Кранците са на височината, на която понтонът опира в корпуса — окачени по-високо, те не пазят нищо.

Размер на кранци за лодка по дължина

Таблицата е ориентировъчна и тръгва от дължината на корпуса, защото тя е най-достъпният показател за инерцията, която трябва да се поеме. Тежките водоизместващи лодки и корпусите с голяма надводна площ се четат в реда нагоре.

Дължина на лодката Цилиндричен кранец, Ø Сферичен кранец, Ø Типично място
до 6 м 10–15 см 20–30 см понтон, плаващ кей
6–9 м 15–20 см 30–40 см марина, борд до борд
9–12 м 20–25 см 40–50 см марина, бетонен кей
над 12 м 25 см и нагоре 50 см и нагоре стена с пилони, открито място

Числата са за диаметър. Дължината на цилиндричните кранци обикновено е два и половина до три пъти диаметъра и върви заедно с него — не се избира отделно.

Формата мени числото: цилиндрични, сферични, плоски

Двата размера в таблицата не са грешка. Сферичният кранец опира в кея на практика в една точка и се сплесква по-бързо, затова при една и съща лодка се взема с около двойно по-голям диаметър от цилиндричния. Затова и кранците от двата типа не се сравняват по етикета, а по това какво отстояние дават натоварени.

  • Цилиндрични — ежедневната работа в марина с понтони. Окачват се вертикално, на две уши или с прокарано през тях въже.
  • Сферични — за вертикална стена, пилони, вълна и продължителен престой. Големите модели се ползват и като шамандура за мъртва котва.
  • Плоски и правоъгълни — за лодки с нисък надводен борд, RIB-ове и ниски понтони. Дебелината им е далеч под диаметъра на цилиндричен кранец за същата лодка, затова се компенсира с брой.
  • Ъглови — за ръба на кей или понтон, където цилиндричният кранец се навива и излиза.

Колко кранеца и къде се окачват

Минимумът при акостиране е три на работния борд: един към носа, един на най-широкото място и един към кърмата. С два лодката се завърта около средния допир и опира с нос или с кърма — точно там, където корпусът е най-тесен и най-скъп за ремонт.

Практично е на борда да има комплект и за другия борд, плюс един резервен с по-голям размер за неочакван кей. При швартоване борд до борд всяка лодка окачва свои кранци — не се разчита на чуждите, защото те са оразмерени за друг корпус.

Височината на окачване решава колкото размерът

Кранец с правилен диаметър, окачен на грешна височина, не пази нищо. Средата му трябва да е на нивото, на което понтонът или кеят опира в корпуса — не над ръба на понтона и не потопена във водата.

Въжето се връзва за релинга или за предвидена за целта точка. Вързан за средата на пилерса, кранецът го огъва при първата по-сериозна вълна. Използва се възел, който се развързва и след като е бил натоварен, за да може височината да се коригира бързо при промяна на нивото.

При кей с вертикална стена и голяма разлика в нивото фиксираната височина не върши работа. Там се слага дъска пред два кранеца или се минава на сферични, които понасят търкаляне по стената, без да излизат от процепа.

Кога размерът се взема с едно стъпало нагоре

  • Лодката е тежка за дължината си — стоманен корпус, дълъг кил, водоизместващ траулер.
  • Мястото е открито и вълната от преминаващи лодки влиза в марината.
  • Кеят е бетонна стена с пилони, а не плаващ понтон.
  • Лодката стои дълго без човек на борда — включително зимния престой.
  • Бордът е висок и вятърът я притиска странично към кея.

Обратното — намаляване на размера заради място за прибиране — почти винаги излиза по-скъпо от мястото, което спестява.

Какво се гледа освен диаметъра

Два кранеца с еднакъв размер се държат различно според изпълнението. При избора си струва да се погледнат четири неща:

  1. Начин на окачване. Едно ухо, две уши или прокарано през тялото въже. Двете уши позволяват хоризонтално окачване по стена; единичното ухо е за вертикално висящ кранец; прокараното въже се среща при сферичните и поема най-голямото натоварване.
  2. Дебелина на стената. По-дебелата стена понася повече цикли на сплескване и търкане в бетон, преди да се напука. Различава се по тегло при един и същ размер.
  3. Вентил. Трябва да позволява донапомпване с обикновена помпа и да се затваря заподлице, за да не драска борда.
  4. Устойчивост на UV и на нефтопродукти. В марина кранците стоят на слънце по цял сезон и редовно опират в замърсена от гориво вода.

Отделен чохъл удължава живота на кранеца и спира черните черти по борда, но не мени размера — кранец, който е малък, си остава малък и с чохъл.

Грешки, които се плащат с гелкоут

  • Кранец, напомпан до твърдо. Той не се деформира и предава удара почти изцяло; правилният е стегнат, но поддава под палец.
  • Два кранеца там, където са нужни три.
  • Въже с износена сърцевина под чохъла — държи, докато не дойде първата истинска вълна.
  • Кранци, оставени отвън по време на плаване. Износват се на едно място и издават небрежност още преди лодката да е акостирала.
  • Почернели кранци, които оставят черта по борда при всяко люлеене. Мият се или се обличат.

Проверката преди сезона отнема десет минути: измерване на дължината, сверяване с таблицата, оглед на въжетата и напомпване до еластично, а не до твърдо. Ако след това някой кранец се сплесква до основата си при обикновен допир до понтона, той се сменя с по-голям, а не се добавя втори до него.

Продължете да четете

Може да харесате още...